Първият български зодиак

През 893 г. на българския трон се възкачва третия син на цар Борис I -двадесет и седем годишният Симеон. Готвен за духовен глава на българската църква, той е изпратен в Магнаурската школа, където изучава философия, астрономия, филология. От това време датират и първите астрологични изчисления в старата българска култура. Извънредно ерудиран за времето си, цар Симеон проявявал силен интерес към астрологията. Той се считал, не без основание, за голям познавач на зодиите, преражданията, планетите. Дори открито се присмивал на византийския император Лъв VI Философ, затова, че нямал достатъчно познания и умения в тази посока. Наричал го "метеолог", за да подчертае любителските му интереси към планетите. По поръчка на царя първият зодиак в българската книжнина е направен през X век и се открива в т. нар. Симеонов сборник (или още "изборник"). Познат е по препис от 1073 г. и е направен за княз Светослав. В този енциклопедичен сборник е поместен зодиакът, придружен с интересни цветни изображения на всяка една от зодиите. Най-отгоре, противно на всички очаквания и на цялата астрологична традиция, е поставен не Овенът, а Козирогът. Той е нарисуван според старата ни книжовна традиция като едно от най-магическите животни-еднорог, стъпил върху малко възвишение. Според астрологическите изчисления, направени през X век, непроменени и днес, България се намира под знака на Козирога. Старите ни книжовници пишат, че и основателят на българската държава, хан Аспарух, е роден под знака на Козирога, наричан на старобългарски в сборника "козьльрогъ". Зодиакалната свързаност на страната ни с Козирога означава, че в нея нещата стават и ще стават бавно, пише в Симеоновия сборник. Промените са трудни, но народът и природата са издръжливи и няма да бъдат унищожени и заличени от земята. Успех в управлението на държавата ще имат онези, които са земни или водни зодии, и те ще се задържат най-дълго по върховете. Козирозите ще имат успех, особено след 30-ата си година, а Лъвовете са ударени, т. е. в слаба позиция. Рече ли някой от зодия Лъв да надигне много глава и да се изявява повече от нужното, особено в сферите на властта, ще бъде сурово наказан от Козирога. Първите ни астролози твърдят, че Лъвовете трябва да са по-смирени и по-кротки и да крият нокти и зъби. Освен това, според данните в този сборник, човек има дванадесет живота. Той трябва да обиколи всички зодии, за да получи необходимите му уроци и да усвои всички качества на седемте планети, всяка от които ще му даде нещо полезно. А тъй като всяка година от живота му се намира в различна зодия, то битието му съответно се мени и човек изминава по един жизнен кръг. Когато дойде в Козирога, българинът трябва да си направи равносметка, за да внимава занапред. Той не бива да планира в дните на Стрелеца, който предхожда Козирога. Това е мрачен период за цялата страна - предстои новото й раждане. Ето защо в дните на Стрелеца е лошо да се поемат нови инициативи или да се решават неща от национално значение. По това време неминуемо ще се вземат погрешни решения и ще се правят груби грешки. Освен това, противопоказно е Стрелци да предвождат войските, тъй като няма да ги изведат до победен край. Ето защо изображението на Стрелеца, наричан на старобългарски " стряль", в сборника е поставено точно срещу изображението на Козирога. Под Стрелеца е изобразен Водолеят, на старобългарски "водоляиць", защото неговото време е бурно за България, изпълнено с много страсти, но и с успехи. И все пак в годината на Водолея българинът трябва да е нащрек – очакват го много изненади от времето и природата, с които той някога е бил свързан. Самото изображение на Водолея е много интересно. Той е мъж, седнал в позата "лотос" като за медитация. Под Козирога пък е поместено изображението на Рибата, тъй като тя е втората според сборника по важност зодия за българите. Тя символизира връзките му с природата, с флората и фауната. Жалко, че сега сме загубили тази връзка. Старите ни ръкописи изрично предупреждават, че за нашия народ живата и органична връзка със земята е жизнено важна. Изчезне ли любовта между хората и природата, както и между самите човеци, символизирана в сборника от X век чрез галещата Телеца Афродита, сме загубени. Нищо на всички заедно и на всекиго поотделно няма да е наред. Симеоновият изборник напомня, че е страшна съдбата на онези народи, които забравят мъдростта на старите книги и зачертават миналото си.

Източник: astro-art.com